Лозовите насаждения са чувствителни към ниските  температури и през зимата в някои райони незагребаните лозя измръзват в различна степен. Обикновенно първо се повреждат пъпките, а после и чеповете, стъблата, рамената и кордоните. Повредите на пъпките при отделните сортове са различни. По-чувствителни са пъпките на десертните сортове, които измръзват при – 15 – 16 градуса. Набъбналите пъпки се повреждат от -2, 5, до -4 гр.С. При температура от -18 до – 21 гр. Когато температурите са от -23 до -24 гр.С се повреждат всички пъпки, а под -25 гр.С измръзва едногодишната и многогодишната дървесина. При по-продължителен студ от -10 до -15 гр.С частично измръзват главните пъпки. Пъпките на култуците са по-устойчиви, резервните пъпки също са по-устойчиви от главните. Когато лозите са в относителен покой и температурите се повишат до 10-12 гр.С започва процес на разкалване, студоустойчивостта им силно намалява и при рязко понижение на температурите, се получават много по-големи повреди не само по пъпките но и по ликото и камбиалната тъкан.

Корените на лозата измръзват при -7 и – 8 гр.С. Късните пролетни слани повреждат младите леторасти, съцветия и листа при температури – 1 до - 3 гр. С. Те стават първо тъмнозелени, след което покафеняват и изсъхват. От пролетните слани най-големи са повредите в загребните лозя, при които пъпките се развиват по-рано, от колкото при незагребните. 
Ранните есенни слани повреждат листата, които при – 0, 7 гр.С покофеняват и изсъхват, а при температура по – 4 гр.С гроздовете стават чернокафяви, зърната омекват и покафеняват и изглеждат като попарени. От ранните есенни слани много често измръзват лозите във вкоренилищата. Под действието на отрицателните температури в тъканите на лозата протичат сложни физиологични и биохимични процеси. При измръзване клетките се обезводняват, водата от тях преминава в междуклетъчните пространства и образуват ледени кристали, повреждащи клетъчните мембрани. При размразяване клетките не се възстановяват.

Европейският съюз насърчава производството на екохрани чрез средства от еврофондовете. Много хора, обаче са скептични дали биоземеделието ще се разпрострдостатъчно у нас, тъй като при промишленото добитата продукция е по-голяма и средствата, вложени в селското стопанство за засаждане и наторяване, се възвръщат по-бързо. Например в производството на биопродукти е разрешено единствено използването само на син камък и оборска тор за по-бърз растеж.

Увеличеното търсене на екологично чисти храни доведе до множество спекулации и на пазара има много фалшиви продукти. Обикновено консуматорът може да различи даден продукт, че е “екологичен, по опаковката с надпис “еко” или “био”, но понякога етикетите заблуждават. Най-често срещаните продукти със заблуждаващии етикети са ориз, леща, кисело мляко, кашкавал и мюсли. От направения анализ е доказано, че некоректните производители използват два начина за заблуда на клиентите: изписването на представките “био” и “еко” на етикетите или графично използване на името на фирмата на етикетите, която носи характеристиките на екопродукта. В България има 168 сертифицирани производители на биохрани.

3742 млн. евро са средствата, които ще са за земеделие за периода от 2007 г. до 2013 г. От тях 25% ще се финансират от българската държава, а останалите ще бъдат по линия на еврофондовете. От 2007 до 2013 година трябва да усвоим тези средства, в противен случай Европейската комисия (ЕК) ще ги намали. За целта Министерството на земеделието и продоволствието е подготвило програма за развитие на селските райони за перод от 7 години. Програмата е изпратена за одобрение в Европейската комисия (ЕК) и ако има забележки, тя се връща за преработка.